„Постването” на разхвърляни мисли и съобщения по нечия „стена във фейсбук”, воайорството чрез собствения снимков и видео-архив, изпращането на SMS в телеграфен стил, бързите и удобни е-мейли заменили личните „ писма с ръчен почерк” са начини на комуникация от типа „ето ме, тук съм”, но не комуникация, за това „къде отивам в промяната и развитието си”, „какъв всъщност бих искал/а да бъда”,” как бих могъл/могла да го постигна” и т.н.

Подход в личната комуникация по тези съществени въпроси предлага коучинга. Между професионалист, обучен да задава въпроси в специфична „коучинг среда” и клиент, който обмисля, желае или работи по промени в професионалната или личната сфера на своя живот.

Мнозина бъркат коучинга с някакъв вид тренинг, а коуча – с треньор, учител, ментор. Това е нормално поради сложната етимология на чуждата дума, свързването и с понятия от спорта, а напоследък и от използването и за какво ли не. Коучинга е вид професионална комуникация и неговото прилагане изисква широки и задълбочени познания по редица интердисциплинарни научни и практически подходи, мисловни процеси, поведение и пр.

Различната комуникация при консултиране и коучинг

Личната комуникация е двустранна или многостранна: при нея изпращаме и приемаме послания, информация, съдържание. Всеки от нас изгражда свои мисловни модели, чрез които решава служебни, семейни, лични и всякакви проблеми в своята собствена „житейска система”.

Когато някой (родител, ръководител, консултант,приятел и кой ли не…) ни дава съвет, поучава, наставлява, направлява той реално влияе върху собствения ни модел на мислене и поведение. При това от неговата собствена гледна точка. Но дали това е необходимо, особено, когато желаем собствена промяна в една или друга сфера на живота ни? Дали този, който съветва знае действиетелно какво е най-доброто за нас самите? Надали. Смелостта сами да търсим отговора на тези въпроси ни дава професионалния коучинг. Коуча е „съветник”, който не дава съвети. Той задава единствено и само „отворени въпроси”, които рефлектират собственото ни мислене, това което желаем сега и в бъдеще, това което желаем да загърбим или променим. Намирането на алтернативни решения със собствен капацитет е това, което ни води напред. Коучинга е изкуството на общуване за положителни решения в бъдеще!

И още: отворените въпроси на системния коуч са фокусирани не върху проблема, а върху решението. Те не носят информация на питащия коуч, а на клиента. Следствието е, че той започва да мисли и разсъждава за своето бъдеще.

За целите и пътя

Древните китайци казват „ПЪТЯТ Е ЦЕЛТА”… Но колко често тръгнали по пътя се въртим в кръг, стигаме все до отправната точка на проблемите си?

Интересни са разсъжденията на американския учен и терапевт Steve de Shazer, който предлага опростено търсенето на решения. Вместо концентрация върху пътя той препоръчва да се концентрираме върху собственото си поведение и това на околните след постигане на целта. Системният коучинг е заимствал много от опита на забележителния американец и задава следния отворен въпрос: „След като постигнете целта си, какво е това, което правите по друг, променен начин, какво е вашето поведение/отношение към проблема тогава?” Отговора на този въпрос може да бъде по-ефективен от това да попитаме само: „Какво трябва да направя, за да постигна целта си”- типичен въпрос от консултантската практика.

Системния коучинг е изключително полезен, когато става дума за решаване на междуличностни проблеми, обсъждане на идеи за промяна или развитие на кариерата и развитието на личността.